Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2010 22:58 - Непокълнали пшеничени зърна
Автор: mitra Категория: Тя и той   
Прочетен: 2249 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 14.10.2010 23:38


Обичам те така болезнено, че вия в себе си и раздирам като паяжина гънките на мозъка си, за да те забравя.
***
Усещам болката като плевел; стомахът ми е като стъклено детско топче.
Събирам късчетата счупено чувство и ги лепя непохватно. За да дишам.
***
...Отхапвам от меланхолията си.
Понятия като любов, мъчно, страшно се пресичат в мене в едно. Чакам техния взрив.
***
Дните - недодялани и сиви, се търкалят като едри камъни. Бучат и помитат всичко по пътя си. От шума им почти оглушах. Сега съм в скучна тишина и тъжно гледам безмълвния им грохот.
...Есенната самотност на черните дървета се забива в голата ми душа...
От прозрачния и призрачен студ на нощите настръхва тялото ми, от оловния мраз на чувствата - сърцето ми.
Безпорядък в нежеланията, апатия в желанията. Разорен следобеден залез и късен звън на телефон изцеждат деня...Утре пак ще имам разстреляни звезди в очите си...




Гласувай:
2



1. анонимен - ...
03.05.2012 21:36
Много силни думи! Разстреляни звезди... еххх... Поздрави! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mitra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 23772
Постинги: 21
Коментари: 13
Гласове: 36
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031