Сънувам любов, а наяве я нямам.
Събуждам се и с болка превъртам първия час от деня.
Преглъщам на хапки въздуха...
После е лесно - спускам се по стръмното надолнище на безмислени събития. Говоря нещо, върша обичайности, бягам през часовете...
А сенките на самотата ме гонят.   Така в бягство, се забивам в стената на нощта.
Заспивам с молитва за покой...
                                                           и пак любов сънувам.